Почти никой не разбра, че се случи - дойдоха някакви хора с папки, даже придружени от полиция.
Дойдоха и позвъниха – Латинка веднага им отвори и си тръгна понесла бохчичката си.

Така и Латинка загуби апартаментчето си, ама колко преди нея си изгубиха апартаментите?..

Но за Латинка си спомняше често дядо Михаил и говореше долу на пейките, в градинката пише сайтът pogled.info

- Латинка беше кранистка и най-хубавата жена на света! А как умееше да ходи по стрелата на крана: тя ходи – ние отдолу хем я гледаме, хем треперим. Тъй си живяхме години наред – заедно строяхме, тя с крана, ние с ей тия двете – и сочеше жилестите си ръце, сега вече стари и слаби.

Латинка беше си тръгнала от апартамента, но никой не разбра накъде отиде.

- Сигурно при някоя роднина или пък приятелка се е приютила... – предполагаха.

Предполагаха, ама не познаха – защото един ден я видяха да отива към асансьора, както обикновено понесла един хлебец в торбичката си.

Никой не посмя да я заговори, ама явно проследили са я, защото скоро се разбра – заживяла е на покрива.

- То хубаво го е измислила – говореше Михаил, - ама сега е лято. Какво ще прави през зимата?!

- Тя... да доживее до зимата - проронваше някой от старците.

Да, но освен тях, всички от блока узнаха, че Латинка е заживяла на покрива.

Узнаха и се разтревожиха – опасно било, как така ще живее на покрива, въщност покривът е на всички, а не само на Латинка, нали?

Протестиращите и несъгласните Латинка да си живее на покрива се увеличаваха...

    Докато един късен следобед, свечеряваше се, когато най-яростните противници на Латинка решиха да отидат там и да я прогонят.

    Латинка в техните очи си беше опасен елемент от години – още когато помоли Михаил и той свали телевизора й пред входа. Телевизорът стоя само докато се стъмни и някой го взе – нищо, че беше чернобял.... Ама да живееш без телевизор, то това какво е, помислете и кажете...

    Още тогава по-бдителните усетиха, че нещо не е наред с тази жена, макар че външно си беше като всички – вдовица, на която децата й заминаха за чужбина и я бяха забравили...

    Децата й я бяха забравили, но не и един от внуците, който се появи, огледа апартаментчето, после се свърза с една фирма за кредити и получи някакви пари, документи баба му подписваше всякакви...

    По тази причина и Латинка изгуби апартамента си и заживя на покрива.

    Но се събраха жителите на входа и решиха да я изгонят.

    Качиха се – бяха петима мъже, а тя ги очакваше с бохчичката в ръце.

    - Ясно ми е, промълви Латинка, що сте дошли. Отивам си...- рече тя и тръгна.

    Но не към капандурата, която водеше към стълбището.

    Тръгна и върви към края на покрива.

    Вървеше спокойно, сякаш отиваше към хлебарницата.

    Мъжете гледаха Латинка като хипнотизирани и не смееха да гъкнат.

    Върви Латинка и наближи края на покрива, стигна до бездната и продължи все така напред дали към съседния блок или към звездите, никой не разбра.

    *В статията е използвана илюстративна снимка.

    НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ДА ВИДИТЕ


    0 comments:

    Публикуване на коментар

    ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

    ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

    АРХИВ 1

    АРХИВ 2