юни 10, 2017
Почти никой не разбра, че се случи - дойдоха някакви хора с папки, даже придружени от полиция.
Дойдоха и позвъниха – Латинка веднага им отвори и си тръгна понесла бохчичката си.
Така и Латинка загуби апартаментчето си, ама колко преди нея си изгубиха апартаментите?..
Но за Латинка си спомняше често дядо Михаил и говореше долу на пейките, в градинката пише сайтът pogled.info
- Латинка беше кранистка и най-хубавата жена на света! А как умееше да ходи по стрелата на крана: тя ходи – ние отдолу хем я гледаме, хем треперим. Тъй си живяхме години наред – заедно строяхме, тя с крана, ние с ей тия двете – и сочеше жилестите си ръце, сега вече стари и слаби.
Латинка беше си тръгнала от апартамента, но никой не разбра накъде отиде.
- Сигурно при някоя роднина или пък приятелка се е приютила... – предполагаха.
Предполагаха, ама не познаха – защото един ден я видяха да отива към асансьора, както обикновено понесла един хлебец в торбичката си.
Никой не посмя да я заговори, ама явно проследили са я, защото скоро се разбра – заживяла е на покрива.
- То хубаво го е измислила – говореше Михаил, - ама сега е лято. Какво ще прави през зимата?!
- Тя... да доживее до зимата - проронваше някой от старците.
Да, но освен тях, всички от блока узнаха, че Латинка е заживяла на покрива.
Узнаха и се разтревожиха – опасно било, как така ще живее на покрива, въщност покривът е на всички, а не само на Латинка, нали?
Протестиращите и несъгласните Латинка да си живее на покрива се увеличаваха...
Докато един късен следобед, свечеряваше се, когато най-яростните противници на Латинка решиха да отидат там и да я прогонят.
Латинка в техните очи си беше опасен елемент от години – още когато помоли Михаил и той свали телевизора й пред входа. Телевизорът стоя само докато се стъмни и някой го взе – нищо, че беше чернобял.... Ама да живееш без телевизор, то това какво е, помислете и кажете...
Още тогава по-бдителните усетиха, че нещо не е наред с тази жена, макар че външно си беше като всички – вдовица, на която децата й заминаха за чужбина и я бяха забравили...
Децата й я бяха забравили, но не и един от внуците, който се появи, огледа апартаментчето, после се свърза с една фирма за кредити и получи някакви пари, документи баба му подписваше всякакви...
По тази причина и Латинка изгуби апартамента си и заживя на покрива.
Но се събраха жителите на входа и решиха да я изгонят.
Качиха се – бяха петима мъже, а тя ги очакваше с бохчичката в ръце.
- Ясно ми е, промълви Латинка, що сте дошли. Отивам си...- рече тя и тръгна.
Но не към капандурата, която водеше към стълбището.
Тръгна и върви към края на покрива.
Вървеше спокойно, сякаш отиваше към хлебарницата.
Мъжете гледаха Латинка като хипнотизирани и не смееха да гъкнат.
Върви Латинка и наближи края на покрива, стигна до бездната и продължи все така напред дали към съседния блок или към звездите, никой не разбра.
*В статията е използвана илюстративна снимка.
Дойдоха и позвъниха – Латинка веднага им отвори и си тръгна понесла бохчичката си.
Така и Латинка загуби апартаментчето си, ама колко преди нея си изгубиха апартаментите?..
Но за Латинка си спомняше често дядо Михаил и говореше долу на пейките, в градинката пише сайтът pogled.info
- Латинка беше кранистка и най-хубавата жена на света! А как умееше да ходи по стрелата на крана: тя ходи – ние отдолу хем я гледаме, хем треперим. Тъй си живяхме години наред – заедно строяхме, тя с крана, ние с ей тия двете – и сочеше жилестите си ръце, сега вече стари и слаби.
Латинка беше си тръгнала от апартамента, но никой не разбра накъде отиде.
- Сигурно при някоя роднина или пък приятелка се е приютила... – предполагаха.
Предполагаха, ама не познаха – защото един ден я видяха да отива към асансьора, както обикновено понесла един хлебец в торбичката си.
Никой не посмя да я заговори, ама явно проследили са я, защото скоро се разбра – заживяла е на покрива.
- То хубаво го е измислила – говореше Михаил, - ама сега е лято. Какво ще прави през зимата?!
- Тя... да доживее до зимата - проронваше някой от старците.
Да, но освен тях, всички от блока узнаха, че Латинка е заживяла на покрива.
Узнаха и се разтревожиха – опасно било, как така ще живее на покрива, въщност покривът е на всички, а не само на Латинка, нали?
Протестиращите и несъгласните Латинка да си живее на покрива се увеличаваха...
Докато един късен следобед, свечеряваше се, когато най-яростните противници на Латинка решиха да отидат там и да я прогонят.
Латинка в техните очи си беше опасен елемент от години – още когато помоли Михаил и той свали телевизора й пред входа. Телевизорът стоя само докато се стъмни и някой го взе – нищо, че беше чернобял.... Ама да живееш без телевизор, то това какво е, помислете и кажете...
Още тогава по-бдителните усетиха, че нещо не е наред с тази жена, макар че външно си беше като всички – вдовица, на която децата й заминаха за чужбина и я бяха забравили...
Децата й я бяха забравили, но не и един от внуците, който се появи, огледа апартаментчето, после се свърза с една фирма за кредити и получи някакви пари, документи баба му подписваше всякакви...
По тази причина и Латинка изгуби апартамента си и заживя на покрива.
Но се събраха жителите на входа и решиха да я изгонят.
Качиха се – бяха петима мъже, а тя ги очакваше с бохчичката в ръце.
- Ясно ми е, промълви Латинка, що сте дошли. Отивам си...- рече тя и тръгна.
Но не към капандурата, която водеше към стълбището.
Тръгна и върви към края на покрива.
Вървеше спокойно, сякаш отиваше към хлебарницата.
Мъжете гледаха Латинка като хипнотизирани и не смееха да гъкнат.
Върви Латинка и наближи края на покрива, стигна до бездната и продължи все така напред дали към съседния блок или към звездите, никой не разбра.
*В статията е използвана илюстративна снимка.
0 comments:
Публикуване на коментар