Женският затвор в Сливен е основан през
1962 г. на мястото на бивши стопански постройки. Неговият капацитет е
362 места, но през последните няколко години жените трайно са намалели
под 300.
Според публикувания през февруари доклад на Български хелзинкски комитет
(БХК) жените затворнички в България са съвсем малък дял от общия брой –
около 4%. Към 1 май 2015 г. около 82% от тях са в затвора за
ненасилствени престъпления, като най-често присъдите им са за кражби и
грабежи – около половината от общия брой. Тези престъпления са пряко
свързани със състоянието на крайна бедност и социална изолация, в което
се намират много от жените, преди да попаднат в затвора.
Те изтърпяват наказанието си в единственото пенитенциарно заведение за
жени, където условията не те оставят да заспиш вечер.
„Сградата е една
катакомба – бетонна, няма покрив, отгоре е залята с асфалт. Лятото е
адска жега, зимата е адски студ. Печки на дърва и въглища, мръсотия,
леглата са ужасни, дюшеците също. Не ти дават да си донесеш нищо от
вкъщи, дори да имаш възможност“. Това разказва Вихра, която е излежала
присъдата си там.
Освен България има и други държави в Европейския съюз само с един женски
затвор. Такива са Малта, Люксембург, Кипър и Естония. Териториално
обаче те са несравнимо по-малки. У нас има 11 затвора за мъже, което
позволява те да изтърпяват наказанието си в най-близкия до постоянния им
адрес затвор.
„Във всички мъжки затвори хората си лежат присъдите по местоживеене,
докато ние сме събрани от цяла България в Сливен“, разказва една от
затворничките. Според нея за семействата на жени от по-отдалечени
градове като Лом и Сандански е изключително трудно да организират
дългото, а и доста скъпо пътуване до Сливен - още повече, че пътуването
до там отнема в пъти повече време, отколкото трае самото свиждане. Това
поставя жените в затвора в неравностойна позиция спрямо мъжете,
лишавайки ги от възможността за срещи с техните роднини.
На голяма част от жените в затвора в Сливен не им се предлага
възможността чрез работа и добро поведение да получат по-лек режим или
намаляване на присъдите. Те са допълнително демотивирани и от
беззаконието, което цари вътре. Вихра, която вече е на свобода, споделя,
че е осъдена за продажба на цигари без бандерол, но в затвора се
шокирала, когато видяла, че полицаите масово пушат такива. Една от
учителките дори раздавала цигари без бандерол на затворничките, за да
ходят на училище.
Основателен е въпросът как, при такива условия на
масова несправедливост, у затворничките може да бъде изградено усещане
за морал, което да предотврати по-нататъшни престъпления, и дали
институцията не е абдикирала от една от основните си функции –
превъзпитание.
Вихра твърди, че често е ставала свидетел на ритници,
бой, връзване с белезници за парното. Казва, че дори да напишеш жалба,
тя няма да излезе от затвора.
„Всичко е изградено от нередности. Правят с
теб каквото си поискат, а целта не е превъзпитанието. Целта е да
излезеш половин човек”.
Един сапун за къпане, един сапун за пране, 200 г прах за пране и десет
дамски превръзки. Това се полага на всяка затворничка за месеца.
По-голям проблем от недостатъчните хигиенни консумативи обаче се оказва
липсата на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. Това
става и причината за осъдително решение срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ през 2015 г. Съдът отбелязва, че „в разрез с
всякакви нормални етични стандарти и човешко отнасяне ищцата е била
принудена да облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в
същото помещение, с площ от 15,03 кв. м., обитавано от 5 души […], пред
очите на другите затворнички“.
Жените имат достъп до топла вода за около 15-20 минути на ден. За това
време трябва да използват малкото работещи душове и мивки, за да се
изкъпят, както и за пране.
0 comments:
Публикуване на коментар