Трагедията с 14-те войници изгорели на Околовръстното и до днес остава загадка

13 войници и един офицер изгарят като факли във военен камион на Околовръстното шосе в София.

На 11 август 1995 г. страшна вест покруси България. На Околовръстното шосе до София като факли изгоряха 13 войници и един офицер от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застигна в мъгляво пътно произшествие на околовръстното шосе край Люлин между разклоните за Филиповци и Банкя.

Товарният камион ГАЗ 53А, с който се движели, се удари в колесен трактор Т-150, собственост на "Агромеханизация" ЕООД, село Белчин, Софийско, и се запали. Возещите се в каросерията загинаха, като по чудо оцеля само един - редник Кръстьо Дунчев. Шест от телата бяха овъглени до такава степен, че трябваше да се идентифицират чрез кръвни проби. 

Катастрофата става между 22,30 и 22,40 на равен участък от пътя с добра видимост според твърденията на тогавашния зам. военен министър ген. Хараланов. На двайсетина метра преди разминаването с пъплещия насреща 15-тонен трактор камионът внезапно завива наляво и се врязва почти челно в тежката машина. Това си остана и най-тъмната част от цялата трагедия. 

Причините за катастрофата така и не станаха ясни до днес, въпреки че се водиха няколко следствия. Версиите бяха най-различни - внезапно прилошаване на шофьора, опит да се заобиколи дупка, спречкване между лейтенант Вълчев и водача.. та чак до стрелба по камиона. Последната бе свързана с името на Иво Карамански, който се оказа на мястото на катастрофата с личната си кола и се опита да окаже помощ. И заедно с бодигардовете си всъщност спаси живота на Кръстьо Дунчев. Покойният вече Карамански тогава твърдеше пред следователите, че не изключва да е стреляно по него, а да е улучен камионът с военните. Единственото сигурно нещо е, че по шосето не бяха отрити следи от спирачен път, което означава, че всичко е станало наистина внезапно.

 Военните изключиха всякаква вероятност камионът да е бил неизправен. Строителни войски вече бяха преминали на стопанска сметка и поддържаха техниката си в изрядно състояние. Катастрофиралият камион пък бил минал на технически преглед два дни по-рано. 

Скандалът се разрасна още повече, когато се оказа, че войниците са се връщали в казармата си след работа на частен строеж в столичния квартал "Бъкстон" - извън предвиденото по закон работно време. 

Родителите на загиналите дори искаха да съдят държавата, но впоследствие се отказаха. Както и от всякаква надежда, че истината за смъртта на синовете им ще излезе някога наяве.

 Близките вече не търсят истината за изгорелите войничета

Трагедията с 14 военнослужещи бе първият сериозен удар върху престижа на правителството на Жан Виденов. Самият премиер бе в Копривщица на поредния национален фолклорен фестивал. Той научи с 15 - часово закъснение за катастрофата от своя социален министър Минчо Коралски. И се оказа, че когато войниците са се превърнали в живи факли, е играл хоро със самодейците. Опозицията веднага го нарече "Кървавото хоро на Виденов". Лидерът на тогавашното СДС Иван Костов поиска оставката на министъра на транспорта Стамен Стаменов, когото определи като "жалък страхливец, стоварил отговорността върху загиналите". До оставка не се стигна, но случилото се показа пълна липса на комуникация между управляващия по онова време България екип.

Днес единственото, което напомня за разигралата се преди 10 години трагедия, е паметникът на Околовръстното шосе. Около него на злокобната дата се събират близките на загиналите.