На Слънчака съм...
От години не съм стъпвал тук, та реших да видя дали нещо се е променило и прежалих 2 часа от живота си.
Същият катун.
Между реновираните соцкютуци е пълно с новоизникнали бетонища в стил мутробарок и съвременен евтин неоръбизъм.
От дърветата и парковете следа не е останала.
Имам усещането, че за стиловото разнообразие и дизайна на хотелите отговаря царица Костадинка, а главен мениджър на комплекса е цар Киро.
По крайбрежната алея продължават да стоят плътно наредени грозни сергии, пълни с евтини боклуци, което подсказва и нивото на туристите - най-ниската прислойка от непретенциозни туристи, събрани от цяла Европа плюс дежурните блядове. Настилката на алеята е 70% матриял, 30% - размазани дъвки, дюнери и сладолед.
Всъщност, алеята представлява тесен коридор, в който пълзят безсмислено тълпи от потни туристи между гащи, потници, шапки, поясчета-патета, сладоледи, царевица и дюнери.
От години не съм стъпвал тук, та реших да видя дали нещо се е променило и прежалих 2 часа от живота си.
Същият катун.
Между реновираните соцкютуци е пълно с новоизникнали бетонища в стил мутробарок и съвременен евтин неоръбизъм.
От дърветата и парковете следа не е останала.
Имам усещането, че за стиловото разнообразие и дизайна на хотелите отговаря царица Костадинка, а главен мениджър на комплекса е цар Киро.
По крайбрежната алея продължават да стоят плътно наредени грозни сергии, пълни с евтини боклуци, което подсказва и нивото на туристите - най-ниската прислойка от непретенциозни туристи, събрани от цяла Европа плюс дежурните блядове. Настилката на алеята е 70% матриял, 30% - размазани дъвки, дюнери и сладолед.
Всъщност, алеята представлява тесен коридор, в който пълзят безсмислено тълпи от потни туристи между гащи, потници, шапки, поясчета-патета, сладоледи, царевица и дюнери.
Кретените от община Несебър и главният архитект не са предвидили велоялея, та между потните туристи бръмчат електрически тротинетки, които често се блъскат в тичащи деца.
Пълен катун, в който може да се адаптира само социокултурен дебил без нервна система.
Плажната ивица е брутално окупирана от чадъри на платената зона, а законовото изискване за 50% свободна зона е потъпкано с една единствена цел - да намекне, че министър Ангелинка е човек на мафията и беззаконието.
На плажа се чувстваш като тюлен в състезание по мазни борби.
Единствената туристическа емоция тук се състои в изборът, коя кръчма да избереш, за да ти отрежат главата...
Тъжно е, когато един туроператор изсипва на летище Бургас тълпа от "туристи", превежда ги с автобуса направо в хотел, от който излизат, ако евентуално изтрезнеят.
Това е нивото.
Това ще е споненът им от България - шлокавиците на Карнобат и мазния олинклузив.
Някои от тях дори не стигат до плажа и не ми се мисли какво ще се случи, ако всички над 300 000 човека решат да отидат на плажа...
Странното е, но тук има и семейни двойки с деца, които са предпочели тази какафония.
Мъка...
Но за мен тези два часа си бяха атракция. Най-вече от гледна точка на това доколко може да се удари дъното в туризма, докъде може да стигне алчността, смесена с некомпетентност и скудоумие...
Не очаквайте тук да дойдат платежоспособни туристи. Дори и да го сторят, няма да повторят.
0 comments:
Публикуване на коментар