През последните няколко години случаите с изчезнали деца или
с деца, станали жертви на педофили, някак трайно намериха място в криминалната
хроника. Дълго време историята на шестгодишния Съвестин, мистериозно изчезнал,
докато си играел на 6 май 1997 г. пред дома си в жк “Люлин”, не слизаше от
вестниците и екрана.
Баща му облепи цяла България с лика на детето в надеждата си
да го върне. До днес няма кост и вест от Съвестин. А бащата не спира да го търси... вече 20
години.
Съвестин изчезва по време на игра в кв. „Люлин” на 6 юли
1997 г. Издирвателните действия първо се насочват към иранец и родна
проститутка, живеещи на семейни начала. Жената имала дете, което си играело със
Съвестин. С днешна дата не се знае къде са тези хора. За иранеца се пуска слух,
че е мъртъв, според други сведения е в чужбина. Милозливи полицаи подшушват на
бащата, че Съвестин е наблюдаван и отвлечен от бивши командоси, които отдавна
са в чужбина. Тази диря не е разследвана от полицията. Така Деянов стига до
извода, че МВР няма практика по доказване на търговия и трафик с деца.
„Изчезването на дете, твърди и до днес той, се представя и
подработва като “нещастен случай” или като “отношения между бивши съпрузи”. В
момента на изчезването на Съвестин двамата със съпругата му са разведени. Има
подозрения, че може единият от родителите да е замесен. Отчаян от следственото
забавяне с подобни неща и последвалото бездействие, Деянов започва собствено
издирване. По сигнал се озовава дори в Арабския свят – при дервишите –
надеждата му да открие детето си там се оказва напразна.
През 2012 година от Лион гръмна новината, че изчезналият
през юли 1997 г. 8-годишен Съвестин Тодоров Деянов е бил видян и разпознат от
българката Диана Йорданова. Тази информация обаче така и не се потвърди
отникъде.
Според бащата на Съвестин отвличанията на деца са огромен
бизнес за милиарди, който съперничи на мръсния бизнес с наркотици и оръжие.
Търговията с деца започва у нас още по времето на ЦК на БКП през 70-те години.
Тогава се изнасят оръжие и бебета. Тогава раждаш, даваш 500 лева на ръка в
родилния дом, слагаш подпис и бебето ставаше държавно. Българско семейство
винаги имаше проблем да осинови бяло дете, къде отиваха тези бебета? Десетки,
стотици деца са били изнасяни от България през 70-те и 80-те години на миналия
век. Документи за това няма. След демокрацията стана ясно, че без международни
канали няма как да съществува търговията с деца.
Последното са пълни измишльотини. "Търговията с деца започва у нас още по времето на ЦК на БКП през 70-те години........
ОтговорИзтриване