Такъв е животът - докато Мара Отварачката минава от Бентли на Мерцедес и
реве, отишлата си в тези мрачни дни прекрасна актриса Мариана
Аламанчева чистеше входове. Познавам това прекрасно семейство - Мариана,
нейния Петър Софрониев, за него ще кажа само най-елементарното -
авторството на текста на Казано честно всичко ми е наред, и тяхната
Зори. Мариана ги погреба. Тези талантливи, много готини хора никога
нямаха пари, но последните години им отнеха достойнството. Бяха приятели
на нашите в детските ми години. В апартамента им на Гурко се събираха с
Васо Попов, Мито Манчев, Митко Вълчев - автора на Една българска роза,
ако не сте се сетили още кой бе той. Викаха си Прологчани, защото
играеха Пролога на Балкански синдром - театралната суперпродукция от
края на соца, написана от друг приятел на всички тези хора - Станко
Стратиев. Понякога, когато купоните не бяха по къщите, а в кръчмето на
Сатирата, присъединяваха и Парцалев, и Вели Чаушев, който също си отиде
тези дни. Ужасно е, че всички тези добри хора ги няма. А Сатирата -
любимия на всички смешен театър, отдавна е тъжен. Колкото и да биде
ремонтиран.
Моля не ги забравяйте!
автор: Борис Ангелов
Моля не ги забравяйте!
автор: Борис Ангелов
http://m.19min.bg
0 comments:
Публикуване на коментар