Историята на Брус – неуспешният джендър

Тази история започва през август 1965 г. Бийтълс имат концерт пред 55 хил. зрители в Ню Йорк. 

Във Виетнам 185 хил. американски войници бранят демокрацията и свободата. А на 22 август в град Уинипег, столица на провинцията Манитоба – Канада, в семейството на Джанет и Роланд Раймър се раждат две момчета близнаци – Брус и Брайън. Поради изразена фимоза (стеснение на кожния отвор на пениса) и затруднение при уринирането, на 8-месечна възраст на Брус е направена операция – обрязване. Това е извършено от хирург в болнично заведение по неконвенционален метод, с електрокоагулация (изрязване чрез изгаряне с високочестотен ток). При операцията пенисът на детето е необратимо увреден. Родителите на Брус понесли много тежко тази ситуация. Не знаели какво ще се случи с техния син, дали ще бъде щастлив, какъв мъж ще бъде без пенис.

По това време в Балтимор, в болницата „Джон Хопкинз“ практикувал световноизвестният психолог д-р Джон Мани. Той формулирал теорията „джендър“. Според неговата „теория за неутралността на пола“, половата идентичност се развива в ранна детска възраст в резултат на „подходящи поведенчески интервенции“. Семейство Раймър научили за Джон Мани и неговата теория през февруари 1967 г. в канадската новинарска програма „Този час има седем дни“. Разтревожените родители получили съвет от д-р Мани да отстранят тестисите на Брус и да бъде отгледан като момиче. Това е неговият джендър, с който ще бъде щастлив.

Случаят с детето Брус е бил безкрайно ценен за потвърждаването на теорията за „неутралния пол“. Близнаци с идентична генетична формула. Единият остава мъж, другият – възпитаван в подходящ социум става жена.

На 1 година и 10-месечна възраст отстраняват тестисите на Брус и той става Бренда. През следващите 10 години семейството е наблюдавано от психолога Джон Пау. Двете деца се упражняват в сексуални действия, включващи „тласкащи движения“, като Бренда играе долната роля. „Момичето“ трябвало да застане на четири крака с брат си Брайън на гърба. Другата сексуална позиция била с вдигнати крака. Децата трябвало свалят дрехите си и да се занимават с „генитални инспекции“. Семейство Раймър разказват, че всичко това е било заснето от фотограф. Явно, е било подготовка за научна публикация. Джон Мани им обяснил, че „детската сексуална игра е репетиция за здрава полова идентичност“. В продължение на няколко години този експеримент се публикува в научните среди като „случаят Джон/Джоан“. Според докладите: „Половото пренасочване е успешно. Поведението на детето като активно малко момиченце е различно от брата-близнак, който е момче.“

Години по-късно един студент, присъствал на ежегодните прегледи споделя, че „семейство Раймър обикновено лъжеха за успеха на програмата“. За съжаление, самата Брус/Бренда предпочитала да играе с оръжия и автомобили, редовно се биела с децата в училище, не искала да сяда в тоалетната. Заради розовите си рокли търпяла подигравки от съучениците си. Не помогнал и редовно инжектираният естроген (женски хормон). Бренда имала чести депресии. На 13-годишна възраст заявила, че ако се срещне още веднъж с Джон Мани, ще се самоубие. Предстояла последната операция – за създаване на изкуствено влагалище.

Родителите на Брус/Бренда е трябвало да обяснят защо се налага тази операция. Разказали на детето цялата история около нейния „джендър“. Научавайки истината, Бренда изпада в тежка депресия, прави три опита за самоубийство, при единия от тях изпада в кома, след което решава да си върне истинския пол. Приема името Дейвид. До 1987г Дейвид претърпява операции за отстраняване на гърдите и две пластики на пениса. Инжектира си тестостерон (мъжки полов хормон). През 1990 г. се жени за Джейн Фонтейн, осиновяват три деца.

Животът на Дейвид Раймър е белязан от депресии и трудни отношения с родителите, които вероятно е обвинявал за състоянието си в миналото и сега. 

През 2002 г. от предозиране на антидепресанти умира братът близнак Брайън. Дейвид изгубва работата си, а през 2004 г. го напуска съпругата му Джейн. Два дни след това, на 38 годишна възраст Брус/Бренда/Дейвид се самоубива на паркинга пред магазин за хранителни стоки в Уинипег. Много години самодоволният и самовлюбен доктор Джон Мани описва в безчислените си трудове и публикации случаят „Джон/Джоан“. Той твърди, че момченцето станало прекрасно, уравновесено и щастливо момиче. За съжаление, това влиза в медицински учебници и оказва голямо влияние върху психолози и сексолози. Много от тях прилагат върху своите пациенти методите на джендър теорията. Самият д-р Джон Мани става идол на движението ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) и въодушевеното отричане на биологичния пол.

Историята на Дейвид Раймър е тъмно петно в практиката на д-р Джон Мани – идеолог на джендър философията.  

Някак си не се е получило – момче да стане момиче след операции, хормонално лечение и детско сексуално възпитание. Това подкопава основите на джендъризма и половото самоопределяне като социален феномен, а не биологична даденост. Случаят „Джон/Джоан“, в началото гръмко обявяван като голям успех, е потулен в „научните“ публикации и теории и сега е неудобно да се споменава. Опитът да се легитимира в законодателството на Европа понятието „джендър“ е лекомислено и дори срамно заради страданията на Брус/Бренда/Дейвид. Може би и заради други деца, за които не знаем. Или предстои да им се случи нещо подобно.

Една абсурдна до безумие теория

Джендър – една абсурдна до безумие теория. 

 Децата се раждат момчета или момичета, но биологичния пол няма абсолютно никакво значение. Децата имат “джендър”, който се формира според възпитанието в семейството и училището, според влиянието на обществото. За разлика от пола, своя джендър всеки избира сам. Може като дете да е бил момче, в друг етап от живота си да реши, че е момиче. Може да стигне до извода, че е транссексуален или хомосексуалист.

 Източник: trud.bg