Защо лидерите на Европа нямат деца?

/Поглед.инфо/ Съществува обществено изследване, което справедливо показва, че повечето ключови европейски политици са бездетни.

В частност президентът на Франция Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел, британският министър-председател Тереза Мей, министър-председателите на Люксембург, Шотландия, Холандия, Швеция, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер – всички те са бездетни членове на европейското общество.

Според основателя на Международната академия по Кабала Михаел Лайтман това значи, че човек няма вътрешна потребност за бъдещето на света, а само за своята власт над него.

Той пита – на кого изобщо сме поверили света, нашите деца и внуци? На хора, които изобщо не изпитват никакво чувство за бъдещето.

„Представете си жена, в чиито ръце има бебе. То е всичко за нея. Тя е готова да направи всичко, за да бъде то добре. А тези хора, които се намират начело на света и решават неговите проблеми, те нямат такова отношение към света. Те нямат дете на ръце. Това е ужасно“, казва Михаел Лайтман.

Той поясни, че така става неизвестно кой изобщо управлява нашия свят.

„Събират се бездетни хора и те ръководят всичко, вземат решения. Вижте какво направиха с Европа! Как може да дадем дома си на тази орда мигранти, която е дошла и въвежда своите порядки?“

Михаел Лайтман е убеден, че подобно се случва защото първите лица на европейските държави просто не ги чувстват като свой дом.

„Те се чувстват добре, а дом нямат. Нямат деца, не ги интересува какво ще стане утре. Съгласно Тората, човек няма право да ръководи и да бъде мъдрец, ако няма семейство и деца. Той няма усещането за света, каквото трябва да бъде. Така ни се и пада! Защото ние така се отнасяме към света. Затова и тези ръководители се отнасят така към него. Те ни демонстрират какви са, че ние се отнасяме към света чисто механично – не ни интересува какво ще стане днес, утре, вдругиден“.

Той допълни, че ако се говори за втората част на света, която се намира под действието на религиозния арабски екстремизъм, е обърнато съзнание да си многодетен, когато за теб плоденето на деца е нужно, за да бъдат изпратени да убиват, когато родителите се гордеят, че детето им е станало камикадзе, а майките на загиналите не плачат.

Михаел Лайтман се чуди как може да искаш на своите врагове смърт чрез собствените си деца?

Той допълва, че напред, в бъдещето на световното общество е осъзнаването на природата, нашето отношение към нея. И разбира се, според него, подобен свят се нуждае от просветление.

Превод: В.Сергеев