януари 01, 2019
Знаете ли, че..
Последният хайдутин, както наричат Ильо войвода, на 71 годишна възраст води чета от 300 души в Сръбско-турската война през 1876г., заради участието му, правителството на Сърбия му отпуска пенсия, ранен във войната той се лекува в болница, там разбира, че е избухнала Руско-турската война и вече на 72 години заминава за Свищов, където се поставя в услуга на Руската армия. Дават му чин капитан и води един от опълченските отряди. При преминаването на Балкана в края на декември 1877 г., е в отряда на ген Гурко, след освобождението на София го назначават за командир на всички доброволчески чети със задача даедно с русите да преследват турците в пососа Радомир-Кюстендил. На 27 декември освобождават Радомир, на 2 януари Дупница. На 4 януари получил негласно разрешение приближава Кюстендил и изпраща селяни от Коняво да пуснат мълва,че след него идват русите и, че трябва градската община да преговаря с него до се предаде града и тази негова хитрост успява и тържествено влизат в града.
В края на Януари тръгва към родното Малешево, където е посрещнат с големи почести. На 22 март в Сан Стефано е награден с орден за храброст.
Само два месеца трае ,,българското царство" на дядо Ильо в Малешевско. След Берлинския конгрес, Малешевско остава в пределите на Османската империя и последния хайдутин се мести в Кюстендил.
Участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879г. като пак води чета. По настояване на Стамболов му е отпусната пенсия от 220 лв.
Непримиримият български дух не оставя на мира напредналия на възраст войвода и на 80 години той отново участва в боевете от Сръбско-българската война, сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Крайще..
Поради участието му във войната му спират пенсията която му е отпусната от Сръбското правителство на Обренович.
През 90-те години престарелият войвода дава ценни съвети на преминаващите през Кюстендил чети на ВМОРО-възникнала с цел освобождиние на Македония и Одринско.
Необикновената храброст на Ильо войвода е възпята преживе в десетки песни и му създават легендарна слава. Почива на 92 години, погребан е в град Кюстендил. Вечна слава на героя! Поклон!
Последният хайдутин, както наричат Ильо войвода, на 71 годишна възраст води чета от 300 души в Сръбско-турската война през 1876г., заради участието му, правителството на Сърбия му отпуска пенсия, ранен във войната той се лекува в болница, там разбира, че е избухнала Руско-турската война и вече на 72 години заминава за Свищов, където се поставя в услуга на Руската армия. Дават му чин капитан и води един от опълченските отряди. При преминаването на Балкана в края на декември 1877 г., е в отряда на ген Гурко, след освобождението на София го назначават за командир на всички доброволчески чети със задача даедно с русите да преследват турците в пососа Радомир-Кюстендил. На 27 декември освобождават Радомир, на 2 януари Дупница. На 4 януари получил негласно разрешение приближава Кюстендил и изпраща селяни от Коняво да пуснат мълва,че след него идват русите и, че трябва градската община да преговаря с него до се предаде града и тази негова хитрост успява и тържествено влизат в града.
В края на Януари тръгва към родното Малешево, където е посрещнат с големи почести. На 22 март в Сан Стефано е награден с орден за храброст.
Само два месеца трае ,,българското царство" на дядо Ильо в Малешевско. След Берлинския конгрес, Малешевско остава в пределите на Османската империя и последния хайдутин се мести в Кюстендил.
Участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879г. като пак води чета. По настояване на Стамболов му е отпусната пенсия от 220 лв.
Непримиримият български дух не оставя на мира напредналия на възраст войвода и на 80 години той отново участва в боевете от Сръбско-българската война, сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Крайще..
Поради участието му във войната му спират пенсията която му е отпусната от Сръбското правителство на Обренович.
През 90-те години престарелият войвода дава ценни съвети на преминаващите през Кюстендил чети на ВМОРО-възникнала с цел освобождиние на Македония и Одринско.
Необикновената храброст на Ильо войвода е възпята преживе в десетки песни и му създават легендарна слава. Почива на 92 години, погребан е в град Кюстендил. Вечна слава на героя! Поклон!
0 comments:
Публикуване на коментар