Ще останете без думи след като прочетете тази изповед! Много тъжно, но истина!

 Предсмъртно писъмце
Аз съм приятелю, от село, под Рила.
Още от вчера съм тръгнал. От пет.
Пак си оставям Родината мила,
пустият мой емигрантски късмет.
Майка си нямам.Тя рано замина.
Татко отгледа ме. Врял и кипял.
Аз съм оттдавна приятел, в чужбина.
Телеграма получих.Татко умрял.
Уж здравичък беше, моят ми старец.
Какво да ти кажа...Истински мъж.
Мама го викнала.Той не отказал.
И тръгнал при нея.Ей тъй.Изведнъж.
Върнах се в къщи.Вече погребан...
Комшиите викат…Ех, върна се ти..
Писмо ми оставил.С надпис небрежен.
Започнал с думички:-Сине прости!

"Аз не съм твоят истински татко.
Кой ти е татко...Аз го не знам.
Захвърлено бебе.Чисто и сладко.
Намерих те сине. И те направих голям".
"Майка ти рано, рано замина,
отгледах те синко, с двете ръце.
Ах, тази пуста, пуста чужбина,
скъса ми бързо туй здраво сърце".
"Обичай си своята мила Родина!
Тя част е от твоя.От земният кръст.
Ако някога аз оттук си замина,
торбичка ти давам-с българска пръст.
"Е хайде, момчето ми! Късмет ти желая!
Да знаеш,че щастие не е само пари.
И ако пръстта от сълзи се измокри...
България плаче.. прибирай се ти!,,

Красимир Димитров/ Кресто Миров/