Скритите истина за старозагорските ужаси от лятото на 1877 г.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане, извършено от редовната армия на Сюлейман паша, албанския башибозук и черкезите, командвани от Дай Ахмед и чирпанските цигани. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са полети с газ и изгорени живи. Други са горени на жертвеници, има разпънати на кръст и приковани. Турските изверги палят огън върху гърдите на пленените нещастни българи и варят на тях в джезвета кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, след което са изнасилвани зверски и убити. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Много от телата на избитите българи остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете„Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Двата храма са обстрелвани с артилерия и запалени. Общо са избити около 15 000 българи. Още 1200 души умират от глад, болести и преживените ужаси. Отвлечени са насила 10 000 млади момичета и жени в турските села и са потурчени. Други са закарани със синджири като добичета на робските пазари в Стамбул и Одрин, където са продадени на богати турци като предмети за удоволствие и работна сила . Много малко от тях се връщат след Освобождението. Това е най-голямото документирано клане в българската история. Стара Загора – град с хилядолетна история - е напълно разграбен и изпепелен до основи. Той остава пет месеца в ръцете на турците, които продължават своите безчинства и неописуеми жестокости. Околните български села имат същата трагична съдба. В боя за Стара Загора опълченските дружини дават убити и ранени 21 офицери и 550 долни чинове. Турските загуби в боя възлизат на 1500 убити и ранени.