Днес се навършват 20 години от началото на варварските бомбардировки на авиацията на НАТО над бивша Югославия

Навършват се 20 години от началото на варварските бомбардировки на авиацията на НАТО над бивша Югославия

доц. д-р Петър Ненков

На 24 март 1999 г. генералният секретар на НАТО Хавиер Солана заповядва на командващия въоръжените сили на НАТО в Европа, генерал Уесли Кларк да започне въздушни бомбардировки срещу градове и военни обекти на Съюзна Република Югославия.
Ударите започват на 24 март 1999 година и прекратяват на 11 юни 1999 година. Кодовото название на офанзивата е операция „Милосърден ангел”. Официалната причина за бомбардировките е югославската военна операция „Подкова“, извършена режима на Слободан Милошевич, която цели етническо прочистване на Косово от албанското население. Американският министър на отбраната Уилям Коен аргументира бомбардировките по следния начин : "Ние предприехме въздушни удари по военни цели в Югославия, за да предотвратим хуманитарната катастрофа в Косово!"
Бомбардировките са извършени без съгласието на Общото събрание на ООН. В тях участват до 1200 самолети от САЩ, Великобритания, ГФР и Холандия. За 78 дни война са извършени 19000 бойни полети и са използвани около 37000 ракети и касетъчни бомби. Вследствие на бомбардировките са нанесени поражения на Централния команден пункт на ПВО и ВВС на Югославската армия в планината Фрушка гора, на Пункта за управление на Генералния щаб на Югославската армия, на летищата Батайница край Белград, Данилоград в Черна гора и Прищина, в Косово пи които загиват 1000 военнослужещи . Югославската ПВО, разполагаща със съветски зенитно-ракетни комплекси „С-125“ и 2К12 Куб на 27 април 1999 г.успява да свали един от най-модерните американски самолети „Ф-117 „Стелт”.
Освен по военни обекти натовската авиация нанася удари и по граждански обекти, с което причинява много жертви и морално-психически поражения на населението на Сърбия и Черна гора. Бомбардирани са заводи, болници, влакове с мирни граждани, мостове и църкви в градовете Белград, Ниш, Прищина, Даниловград, Подгорица, Пирот и Крагуевац.
На 10 юни 1999 г. в Куманово е подписано споразумение между НАТО и Югославия, съгласно което югославската армия се изтегля от Косово, а на нейно място се разполагат мироопазващите сили - КФОР. От своя страна НАТО се задължава да прекрати бомбардировките си над Югославия. Косово става протекторат на ООН, а НАТО изпраща военна мисия там.
Стартира обратният процес. Докато преди от Косово бягат стотици хиляди албанци пред настъпващата ЮНА, сега десетки хиляди сръбски бежанци напускат своите родни места, заради страха от отмъщение на албанците.
Някой може би ще ме обвини в сърбофилия. Не, напротив ! Като военен историк винаги съм бил омерзен от жестоката политика на сръбската държава към българите в Македония и към българското малцинство в Западните покрайнини, но когато става въпрос за вопиющо нарушение на международното право и убийство на деца, жени и старци, съвестта ми се бунтува и не може да мълчи .

Защо САЩ и НАТО убиха 2500 и раниха над 12500 цивилни сръбски граждани по време на тази въздушна операция? Защо по-късно не признаха вината си и не изплатиха компенсации на жертвите и техните близки ? Само така щяха да изтрият частично срама, който сами си лепнаха с тези варварски бомбардировки ! И дали изпитват гузна съвест летците на натовските бомбардировачи убили със своите „умни бомби” хиляди невинни хора, когато се прибират след мисията у дома и прегърнат своите деца и жени ?
Неотдавна посетихме с група запасни офицери и сержанти Белград. В центъра на града все още стърчи, като зловещ тотем на войната разрушената сграда на Националната телевизия и радио, която бе улучена при нападението на натовската авиация на 23 април 1999 г. При него загиват в сградата 16 цивилни , а други 16 са ранени и осакатени !?...
По-късно представители на НАТО оправдават това нападение с аргумента, че по време на бомбардировките телевизията е водела военна пропаганда!? Истината обаче е че бомбардирането на Националната телевизия и радио в Белград, съгласно международното право, е военно престъпление за което трябва генералите от НАТО да бъдат изправени на съд в Хага ! Но както казват – „блажени са вярващите !”

Двадесет години след войната хиляди неизбухнали части от касетъчни авиобомби са разпръснати в южната част на Сърбия, близо до границата с Косово. Около 160 000 жители в 15 общини на поразените територии са изложени на смъртоносен риск, а за разчистване на експлозивите ще са необходими 38 милиона долара и поне 15-20 години .
Сръбският народ посрещна с достойнство вражеската инвазия . По време на най-жестоките бомбардировки изтъкнатите сръбски певци и музиканти, като Цеца Ражнатович, Весна Змиянац и рок групата „ Биело дугме” на Горан Брегович изнасят концерти пред събралите се на митинги стотици хиляди сърби, застанали на мостовете над Дунав и Сава, за да ги спасят от натовските авиобомби .
Спомням си, че варварските бомбардировки на натовската авиация, не спряха дори по време на Великденските празници. Като истински гавра и неприкрит цинизъм на авиобомбите американските летци изписват: „НАШИЯТ ПОДАРЪК ЗА ВАШИЯ ВЕЛИКДЕН !”
При въздушните удари по югославските градове, съюзниците от НАТО използват боеприпаси, съдържащи обеднен уран, които предизвикат екологична катастрофа с непредвидими последици .
Затова сега често си задавам въпроса – чувстват ли се горди натовските стратези с тези въздушни удари и с какво се различават те от тези над Донецк и Луганск, извършени от хунтата в Киев, при които с благословията на Европа и САЩ са избити хладнокръвно хиляди невинни жени, деца и старци и е разрушена инфраструктурата и сградния фонд на градовете .
Днес планът на Запада за Косово е вече реализиран, но болезнените спомени от незаконните въздушни удари на НАТО над югославските градове ще останат, като незарасналите рани в сърцата на нашите съседи.