март 17, 2019
„Срещу
тях открива огън картечница. Пеева започва да стреля с пистолет срещу
преследвачите. Пръскат се няколко гранати. Калпазанов се надига и
изтичва по склона, но в този момент до него се взривява още една
граната. Взривът го зашеметява и го поваля в безсъзнание, а парчета го
раняват в ръката. Жандармеристите го залавят.
Вела Пеева прескача ранена няколко хвойни и изчезва в храсталака. Успява да избяга и е укрита за няколко дни от ятака Иван Содев в плевнята му в горния край на село Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета остават напразни, поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство.
В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Вела Пеева слиза до потока да се измие и да вземе вода за през деня. Горският стражар Иван Божков от Каменица открива следите ѝ по току-що падналия сняг и съобщава на жандармерията. На 2 май вечерта в двора на лъдженското училище започва подготовка на ловната дружина за нов поход. След полунощ камионите тръгват в две посоки: едните - през Каменица за Елин връх, а другите - по шосето за Юндола. Акцията започва на 3 май в 03:30 часа. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води предателят Иван Божков. Той насочва жандармеристите към местността „Бялата скала“, където е Вела Пеева. Обкръжават я, започва продължителна престрелка. Вела Пеева стреля с пистолет, прикрита зад скалата. За да я изкарат оттам, хвърлят бомби. При първата бомба тя остава зад скалата, при втората избягва в малка долчинка и продължава да стреля. Сражава се сама срещу многобройна жандармерия 5 часа. Води бой, докато има патрони. Последния оставя за себе си. Според други твърдения загива от вражески куршум. Официалната версия е самоубийство. Командирът на ловната дружина майор Иванов напуска командното си място и отива при Бялата скала. Заповядва да донесат главата ѝ в щаба. В нейната раница откриват само книги - от Ботев, Смирненски и Яворов. И един бележник с песни, стихове и записани мисли.
Горският стражар Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ (за тези действия той получава премия 100 000 лева, в края на август 1944 г. е застрелян от партизаните).
Началникът на гарнизона заповядва главата на Вела да бъде изхвърлена в селския клозет. Двамата войници, които получават заповедта, правят друго - слагат я в сандъче и я заравят на един хълм в Лъджене, местността „Казармата“...“
***
В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.
Всички опити за смяна на името на града се провалят вече 30 години. Хората просто не искат друго име.
***
Учителката на Вела:
„Голямо впечатление ми направи стаята, в която живееха с нейната сестра Гера. В нея имаше легла, маса, столове. Всичко блестеше от чистота и идеален ред. Над масата - портрет на Мария Кюри, над леглата - портрети на Ботев и Левски. Масата - отрупана с книги. За голямата нелегална дейност на Вела извън училище научих по-късно, но бях свидетелка на неизчерпаемите инициативи, които подемаше в клас. Нейната чиста душа не можеше да се помири с мисълта, че на света има толкова несправедливост, злини и нещастия."
Днес Вела щеше да навърши 97 години.
Вела Пеева прескача ранена няколко хвойни и изчезва в храсталака. Успява да избяга и е укрита за няколко дни от ятака Иван Содев в плевнята му в горния край на село Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета остават напразни, поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство.
В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Вела Пеева слиза до потока да се измие и да вземе вода за през деня. Горският стражар Иван Божков от Каменица открива следите ѝ по току-що падналия сняг и съобщава на жандармерията. На 2 май вечерта в двора на лъдженското училище започва подготовка на ловната дружина за нов поход. След полунощ камионите тръгват в две посоки: едните - през Каменица за Елин връх, а другите - по шосето за Юндола. Акцията започва на 3 май в 03:30 часа. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води предателят Иван Божков. Той насочва жандармеристите към местността „Бялата скала“, където е Вела Пеева. Обкръжават я, започва продължителна престрелка. Вела Пеева стреля с пистолет, прикрита зад скалата. За да я изкарат оттам, хвърлят бомби. При първата бомба тя остава зад скалата, при втората избягва в малка долчинка и продължава да стреля. Сражава се сама срещу многобройна жандармерия 5 часа. Води бой, докато има патрони. Последния оставя за себе си. Според други твърдения загива от вражески куршум. Официалната версия е самоубийство. Командирът на ловната дружина майор Иванов напуска командното си място и отива при Бялата скала. Заповядва да донесат главата ѝ в щаба. В нейната раница откриват само книги - от Ботев, Смирненски и Яворов. И един бележник с песни, стихове и записани мисли.
Горският стражар Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ (за тези действия той получава премия 100 000 лева, в края на август 1944 г. е застрелян от партизаните).
Началникът на гарнизона заповядва главата на Вела да бъде изхвърлена в селския клозет. Двамата войници, които получават заповедта, правят друго - слагат я в сандъче и я заравят на един хълм в Лъджене, местността „Казармата“...“
***
В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.
Всички опити за смяна на името на града се провалят вече 30 години. Хората просто не искат друго име.
***
Учителката на Вела:
„Голямо впечатление ми направи стаята, в която живееха с нейната сестра Гера. В нея имаше легла, маса, столове. Всичко блестеше от чистота и идеален ред. Над масата - портрет на Мария Кюри, над леглата - портрети на Ботев и Левски. Масата - отрупана с книги. За голямата нелегална дейност на Вела извън училище научих по-късно, но бях свидетелка на неизчерпаемите инициативи, които подемаше в клас. Нейната чиста душа не можеше да се помири с мисълта, че на света има толкова несправедливост, злини и нещастия."
Днес Вела щеше да навърши 97 години.
0 comments:
Публикуване на коментар