Представете си, че живеете на Малдивите.
Освен на райски плажове, слънце и приказно море, хората, които
обитават тези острови, могат да се похвалят, че имат един от най-ниските
коефициенти на смъртност в света – едва 3,2 смъртни случая на всеки
хиляда души през миналата година, пише 24 часа.
Ако обаче се върнете в реалността и осъзнаете, че живеете в България – тук положението е 5 пъти по-зле, отколкото на Малдивите.
България е в челната десетка на световните шампиони в черната
класация по смъртност – 15,4 на хиляда за 2018 г. според
worldpopulationreview. А за 2019 година вече сме номер 1.

Болести, пушене, пиене, замърсяване, гени, липса на достъп до
здравеопазване, бедност, хранене – човек се пита какво от всичко това
съкращава толкова много живота на българина, че дори жителите на Того и
Уганда имат два пъти по-ниска смъртност от българската.
И ако това са страни, далечни от нас като ген, климат и територия, то
е загадка защо близката ни по география и кухня Турция е абсолютен
европейски шампион по най-ниска смъртност – 5,8 на хиляда души.
Замърсеният въздух се смята за причинител на много от смъртоносните заболявания.
На какво точно се дължат тези огромни разлики в смъртността, трябва
да кажат експертите. Любопитен обаче е фактът, че именно в Кърджали –
района с най-много етнически турци, е с едно от най-ниските нива на
смъртност в България – 12,8 на хиляда, или доста под средната за
страната. Така твърдят последните данни за 2018 г. на Националния
статистически институт.
В същото време в района на Видин сме свидетели на чудовищно
висок коефициент на смъртност – 23,2 на хиляда, което си е сигурно и
световен рекорд.
До мрачния шампион на България се нареждат Монтана (21,7 на хиляда), Габрово и Кюстендил (20 на хиляда).
Каква е ситуацията в света? Веднага след България се нареждат Латвия,
Украйна, Литва, Русия, Беларус, Румъния, Унгария, Грузия, Хърватия,
Сърбия… Или с други думи, списъкът на страните с най-висок коефициент на
смъртност след нашия е като хроника от комунистическите времена. Какво
друго освен комунистическия режим от миналото може да свърже днес
българина с литовеца и латвиеца, с които е коренно различен по климат,
храна, ген и география?
Абсолютен световен шампион по най-ниска смъртност е Катар – само 1,6
на хиляда. До него се нареждат и ОАЕ, Бахрейн, Оман. Или с други
думи, където има петрол, почти не се мре.
В ЕС най-висок коефициент на смъртност сред силно развитите икономики
е регистриран в Германия. В дъното на таблицата са средиземноморските
Франция, Италия и Испания.
Според експертите, докато световното население продължава да расте, много европейски страни “тичат” в обратната посока.
България е най-красноречивата снимка на смъртта на Стария континент,
както сочат предвижданията на ООН. Според тях, ако нещата продължат да
се движат в същата насока, между 2050 и 2100 г. сегашните 7 млн. българи
ще се стопят до 3,4 млн., което значи, че ще изчезват с 60 000 на
година, или със 164 на ден.
С други думи, в момента България е най-бързо обезлюдяващата се страна в света, като конкуренция ѝ прави само Румъния.
Вземайки предвид нивото на емиграцията, смъртността и раждаемостта у
нас, демографските предвиждания на ООН очертават сценарий, при който до
2050 г. българите могат да станат третият етнос в страната си – 800 000,
като ще бъдат надминати от ромите (3,5 млн.) и от турците (1,2 млн.).
През 2100 г. пък българите в България могат и да изчезнат.
От какво точно умират европейците и по-специално българите? Според
данни на Евростат за 2015 г. българите мрат най-вече заради заболявания
на органите на кръвообращението – 1133 на 100 000 жители, и това е много
над следващите ни в черната класация румънци, унгарци и хървати.
Испанци, италианци и гърци умират 4 пъти по-малко от нас от тези
заболявания. Втората причина за смъртта на българина е ракът, после са
сърдечните заболявания.
Любопитно е и колко допринася за смъртността в Европа факторът
самоубийства. Е, тук най-после сме малко по-назад с 9,3 самоубийства на
всеки 100 000 души. Най-много се самоубиват в ЕС литовците (30,3),
латвийците, словенците, унгарците, белгийците. Най-малко пък се
самоубиват гърците (4,7) и кипърците.
В Кърджали дълголетието е само аритметичен феномен
От разпространените наскоро данни на НСИ стана ясно, че от всички
български области в две – София-град и Кърджали, има най-висока
продължителност на живота, по-голяма от средната за страната – над 76 г.
Докато за София обяснението е в по-добрия достъп до здравеопазване,
за Кърджали данните са чисто аритматичен феномен, обясниха за “24 часа”
демографи.
Става дума за това, че в тази област през м.г. е имало голяма обратна
миграция – 4000 души. 3600 от тези 4000 души са се върнали от съседна
Турция. Твърде възможно е това да са хората, които като млади са
напуснали България при т.нар. голяма екскурзия по време на възродителния
процес и сега вече са се пенсионирали и се връщат да живеят в страната.
Но това изкривява данните, тъй като продължителността на живота е
дробно число, в чийто числител е броят на смъртните случаи, а в
знаменателя – броят на населението. В случая изведнъж се увеличава само
знаменателят.
Изводът е, че сегашното “дълголетие” в област Кърджали е само
временен феномен и той ще продължи дотогава, докато обратната миграция
не спре.
Колкото до смъртността, тя зависи най-вече от това дали едно
население е младо, или застаряващо. Колкото средната възраст на
населението на една държава е по-възрастно, толкова вероятността от
умиране ще е по-висока. Повечето африкански народи са със значително
по-младо население, отколкото повечето европейски.
А ако се гледа смъртността на отделни населени места, ще се стигне до
истински куриози. Например в Северозападна България населението е силно
застаряващо. Има населени места с много малко жители – примерно 20-30
души, и то възрастни, в които смъртността може да стигне и дори да
надмине 30 промила. Според данните на НСИ в село Дисманица, Габровска
област, има дори 1000 промила смъртност, защото е имало само един жител и
той е умрял през 2018 г.
0 comments:
Публикуване на коментар