Пучът във Венецуела: 50 марионетки с репутация на глупаци

Империалистически настроените неоконсерватори, които наводниха администрацията на Тръмп, могат да мислят, че са способни да създадат своя собствена реалност чрез пропаганда:

за това някого говори "главния мозък на Буш Карл Роув, но когато нещата стигат до Латинска Америка, те и представа си нямат до каква степен жителите на този континент ненавиждат САЩ и се възмущават от доктрината им от Монро.

Съдбата на неуспешния опит за последния държавен преврат, толкова внимателно планиран във военните зали на Белия дом, Пентагона и ЦРУ, беше предопределена веднага щом стана ясно, че избраната маропнетка на Вашингтон Хуан Херардо Гуайдо Маркес не е нищо друго освен техен хомункул, създаден само за участие в интриги сред заговорниците от окръг Колумбия.

Дори когато Гуайдо се появи на мост в Каракас в компанията на опозиционния лидер Леополдо Лопес, който, между другото, бе освободен от домашен арест за дезертьорство,   - опитът му да организира постановъчен  преврат с излъчване  по телевизията вече беше обречен.

В най-кратък срок войниците и офицерите, които бяха подкрепили Гуайдо час по-рано, започнаха да търсят убежище в чуждестранните посолства на Бразилия, Чили и Испания. Опозиционният лидер Лопес, който ясно призна, че превратът се провали, бързо напусна страната на Гуайдо и заедно със семейството си потърси убежище в чилийското посолство, а след това се премести с тях в по-приятните и вероятно по-безопасни лобита на испанското посолство.

Последната шарада напомня за опита за преврат през 2002 година, фактически по -сериозна акция за отвличане и свалянето на известния избран президент Уго Чавес.

Тогава много висши генерали подкрепиха преврата, но по-голямата част от армията подкрепи Чавес и принуди генералите да се оттеглят, но не и преди администрацията на Буш.

Чейни вече набързо призна лидерите на преврата за ново правителство,  демонстрирайки своята причастност  в нападението на венецуелската демокрация. Този път генералите подкрепят наследника на Чавес, Николас Мадуро, както и билшинството военнослужещи от всички рангове.

Но сценарият е аналогичен: Вашингтон планира да свали президента на страната и незабавно да окаже подкрепа на марионетката, която се издига и обявява себе си за нов президент.

И този път хората се сплотяват  с избрания си лидер, събрани в президентския дворец, за да защитят суверенитета и демокрацията на своята страна.

Както и през 2002 година, американските корпоративни медии се изцапаха с фалшивата популяризация на преврата, мразена от истински венецуелци.

Американските медии също безсрамно отпечатват фалшиви новини, разпространявани от Вашингтон, като казват, че Русия трябва да предотврати бягството на на Мадуро в  Куба, че венецуелските военни напускат Мадуро и че превратът е победоносен.

Това е срамно зрелище на корпоративната пропаганда и истинското й лице, но е твърде рано да се каже как ще свърши всичко започнато.

 Дали Гуайдо ще бъде арестуван и съден за държавна измяна? Ще бъде ли го отведен на сигурно място и  спасен от "смелите" спасители на ВМС САЩ? Ще се скрие в посолството на Бразилия или Колумбия? Трудно е да се каже, но след тази катастрофа ползата от него за началниците  във Вашингтон е нула, така че вероятно ще остане сам.

Ако има късмет, няма да му бъде отказано убежище в САЩ от имиграционния отдел като на поредния  латиноамерикански мошеник, което в неговия случай ще бъде уникално точна характеристика. Мадуро със сигурност има своите недостатъци като лидер.

Но повечето от неговите проблеми нямат нищо общо с личните недостатъци или с липсата на харизма и човешка топлота, които неговият наставник Чавес е имал в такова изобилие.

Повечето от проблемите му са резултат както от огромното намаление на цените на петрола, което го направи неспособен да финансира програмите, които направиха боливарската революция  на Чавес толкова популярна сред венецуелските маси, и огромната икономическа война, която САЩ водеха срещу Венецуела, включително блокиране на износа на петрол и санкционирането на стоки влизащи в страната.

 Както и в Куба, дълго време била цел на американската икономическа война, народът на Венецуела знае точно кой прави живота им по-лош, и че същата имперска власт е разпространила своите пипала по целия Карибски басейн, която току-що се е опитала да открадне законно избраното правителство и да наложи свое собствено.

 Изглежда, че опитът на Вашингтон да постигне това отново се провали. Ако някакви чужди сили изглеждат добри в този фарс на преврата, то  това са Русия и Куба, и двете страни  стоят на страната на демократичната Венецуела, въпреки заплахите от САЩ.

Тези двете страни със сигурност са далеч по-добри от 50-те  правителствени-марионетки , които се провалиха под натиска на Съединените щати и признаха нещастния, неизбран Гуайдо за "легитимен президент" на Венецуела, оставайки в резултат с репутацията на глупаци.

Източник:https://dozennews.info/putsch-in-venezuela-50-marionettenregierungen-mit-dem-ruf-narren-zu-sein/