През 718 година, спазвайки договора, Тервел изпраща армията си на помощ на императора. Тежката зима, гладът и епидемиите са пагубни за обсаждащите по суша. Българите ги нападат в гръб и поражението им е страшно, избити според Зигеберт са около 30 000 араби край стените на византийската столица. В резултат на българската победа над арабите е преграден пътят им към Балканите и Централна Европа. Ислямът е спрян на източната граница на Мала Азия за около 6 века. Тази победа на Кан Тервел е значима не само за Балканите, но и за цяла Европа. На намерените досега изображения Кан Тервел е изобразяван с християнски символи. На медальон, принадлежащ вероятно на Кан Тервел, открит през 1972 г., е гравиран древен надпис, който гласи: „Богородице, пази кесаря Тервел“. Това подкрепя теорията, че всъщност по вероизповедание Тервел е бил християнин. Тази теория се възприема от проф. Божидар Димитров и редица български учени. Също така според Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ Кан Тервел е не само християнин, но и се явява първият български светец. В българската историческа наука съществува хипотеза, че Кан Тервел е наредил да бъде изсечен релефът на Мадарския конник, който символизира триумфа му над Византия, отразен и в текста на най-ранния надпис към него.

 

Тервел е една наистина интересна личност в българската история. Прекрасен дипломат, стратег и съзидател. Именно на него се пада честа да изгради и да утвърди новата държава.

Управлението му започва непосредствено след смъртта на баща му Кана Ювиги Аспарух. Като точната дата не е много ясна, но в научните среди е приета да е 700 година. Според Именник на българските канове той е син на Кан Аспарух и управлява 21 години (до 721 година). Той е единственият български и първият въобще човек извън Византийската империя, който получава титлата „кесар” (705 година), която е втора в империята и запазена за престолонаследника, направила българския владетел практически равен на василевса.

Това събитие изложило в очите на ромеите и без това незавидния престиж на императора. Никога дотогава, а и никога след това, тази титла не била давана на чужденец, а и по този начин Тервел вече получил правата на легитимен владетел над територии, които доскоро били собственост на Византийската империя.

Според легендата през 705 г. Юстиниан II Ринотмет – императорът с отрязания нос, бяга от заточение в Херсон, намиращ се на Кримския полуостров, и след много перипетии се озовава при Тервел. Двамата сключват сделка – Юстиниан с помощта на 15 000 българи стига до Константинопол и след преврат си връща короната.

След което Тервел получава областта Загоре, луксозни дарове и титлата кесар. Според легендата Юстиниан накарал Тервел да забие копието си в земята и да опре на него щита си. После византийцитe насипват върху тях злато и скъпоценности, докато ги покриват изцяло).

Тервел се жени за Анастасия, дъщеря на византийския император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) от първата му съпруга Евдокия. От нея Тервел и Анастасия имат дъщеря – Мария. Смята се, че по-късно тя става византийската императрица Мария, съпруга на император Лъв III Иса̀вър.

Но въпреки приятелските си чувства един към друг Юстиниан II, подтикнат от обкръжението си в двореца, организира поход срещу българите, но бива разбит през 708 г. край Анхиало (днес Поморие).

През 716 г. сключва мирен договор с новия император Теодоси III, съдържащ четири клаузи. Първата уточнява южната българска граница, която достига до крепостта Милеоне (днешно Ябълково, Хасковско), р. Марица и Странджа и включва областта Загоре, а втората потвърждава годишния данък, който Византия се задължава да изплаща на Българската държава.

Император Теодосий III настоява на третата клауза, която предвижда връщане на политически бегълци и оказване на военна помощ в случай на заплаха от трета страна. Важно място в договора заема четвъртата клауза, която урежда търговските взаимоотношения между двете страни. Тя уточнява условията за взаимно изгодна търговия със стоки, снабдени със специален държавен печат.

По своя характер това е първата в Европа търговска спогодба. Подписаният мирен договор е дотолкова значим за българските владетели, че до падането на България под византийска власт те се опитват да сключват договори, повтарящи неговите клаузи. Това говори за неговия интелект и добра дипломатичност, липсваща в онези времена, в които всичко се е решавало със силата на меча или копието.

Но величието на Кан Тервел не свършва с това. На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III. През лятото на същата година Маслама, брат на халифа Сюлейман, преминава Дарданелите и блокира по суша Константинопол със 180-хилядна армия. Флотът на арабския пълководец е също огромен – според арабски източници наброява 2500 кораба.

Египетски моряци-християни дезертират от арабския флот и дават ценна информация на Лъв III за тактиката и намеренията на Маслама. С помощта на гръцки огън императорът разгромява вражеския флот.

През 718 година, спазвайки договора, Тервел изпраща армията си на помощ на императора.

Тежката зима, гладът и епидемиите са пагубни за обсаждащите по суша. Българите ги нападат в гръб и поражението им е страшно, избити според Зигеберт са около 30 000 араби край стените на византийската столица. В резултат на българската победа над арабите е преграден пътят им към Балканите и Централна Европа. Ислямът е спрян на източната граница на Мала Азия за около 6 века. Тази победа на Кан Тервел е значима не само за Балканите, но и за цяла Европа.

На намерените досега изображения Кан Тервел е изобразяван с християнски символи. На медальон, принадлежащ вероятно на Кан Тервел, открит през 1972 г., е гравиран древен надпис, който гласи: „Богородице, пази кесаря Тервел“.

Това подкрепя теорията, че всъщност по вероизповедание Тервел е бил християнин. Тази теория се възприема от проф. Божидар Димитров и редица български учени.

Също така според Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ Кан Тервел е не само християнин, но и се явява първият български светец.

В българската историческа наука съществува хипотеза, че Кан Тервел е наредил да бъде изсечен релефът на Мадарския конник, който символизира триумфа му над Византия, отразен и в текста на най-ранния надпис към него.