август 20, 2019
"Невъзвращенец" – човек, който не се е завърнал от пътуването си в западна страна. Принципно нямаше начин да не се завърнеш от страна от Източния блок, а и с изключение на Унгария, Чехословакия (Чехия+Словакия) и донякъде ГДР, България е била сред по-поносимите за живеене страни в социалистическия лагер, особено на фона на мизерията в Румъния, Полша и СССР.
Руснаци, които са идвали на екскурзия в България през 80-те години на 20-ти век, са споделяли, че се чувствали като на Запад, в сравнение с недоимъка в ядрената сила СССР. Сърбия пък за българите беше Запада, сърбите можеха свободно да напускат страната си. Тя беше и един от изходите за бягство към свободата, посока Италия.
Решението човек да не се завърне от пътуване на Запад обикновено е значело скъсване на всички връзки с близки и приятели в България (кореспонденцията се следеше и телефоните се подслушваха), които често са били заложници на режима.
Роднина невъзвращенец е можело да означава много неприятности за гражданин на НРБ – уволнение от работа (и невъзможност да се започне нова, защото за почти всички длъжности се искаше характеристика от местната партийна или ОФ-организация, дори и хора, нечленове на БКП), забрана за учене във ВУЗ, изпращане на донаборници в трудови и строителни войски, невъзможност да се сдобиеш с жилище и т.н. Доколкото в комунизма всичко беше държавно – предприятия и работни места, уволнението от едно място реално оставя човек без препитание, защото в комунизма официално безработни няма, няма и помощи за безработни.
Единствената възможност е в сектора на услугите – поправки, ремонти, транспорт с каруци, хамали и общи работници – това бяха работни места, които леко се изплъзваха от тоталния държавен контрол.
Като сте захванали темата, ето един цитат от мемоарите на Т. Живков. Много неочаквани факти може да се прочетат там. Иначе то е ясно, че Москва, Ленинград и Киев са били на високо ниво „за пред хората“, имало е определени райони където да се водят туристите (вкл. и западните) но извън тях .... :
ОтговорИзтриване„... Не можех да остана равнодушен към онова тежко положение, в което беше изпаднал Съветският съюз. Ралността, битът на съветските хора беше низ от трудности. Вярно е, съветската страна реши не един и два исторически проблема. Но така или иначе тя изоставаше от равнището на световния прогрес в икономиката, в научно-техническата сфера, с социалната област. Защо, питах се и тогава, а още повече днес (книгата е издадена през 1997 г.), не се реализираха възможностите на огромния потенциал на тази велика страна. ... Защо? Защо съветските хора живееха по-зле от хората на ред страни, които разполагаха с по-малко ресурси и обективни възможности? Защо съществуваха сериозни ограничения на правата и свободите, включително и в духовния живот?
Въпросите идваха един след друг. Те просто бликаха ... Бях посетил почти всички съветски републики. С очите си видях какво е положението в СССР по села и градове... Притесняваше ме безизходността на проблемите!
Затъване! Затъване!... Затъваше се дори след 70-те години, когато рязко се повишиха цените на нефта, газта и останалите суровини, с които Съветският съюз разполагаше. При това - в изобилие...
И отново това коварно „защо“? По силата на каква логика тази богата страна трябваше да изнемогва.
“ Още от мемоарите може да прочетете тук: https://kiselec1.blogspot.com/2018/09/3-80.html