септември 04, 2019
Сцените по улиците на френските градове след победата на Алжир в Купата на Африка показват, че Франция се е превърнала в един вид чужда на самата себе си. Обединението на френския народ и имигрантите в рамките на една идентичност е невъзможно. Много имигранти не признават себе си като част от френската нация. Защо властите не изгонят нелегалните имигранти, които открито вървят срещу държавата.
Макар властите да очакваха най-лошото, да се опасяваха от безредици и грабежи, победата на Алжир в Купата на африканските нации бе представена в събота вечерта по телевизиите като момент на национално ликуване.
Трябваше задължително да се радваме и да гледаме на тълпата алжирци само като проява на невинно и добросърдечно щастие, което трябва да споделя цяла Франция, все едно тази победа принадлежи на самата нея.
Бяха забравени неотдавнашните безредици, а също коментиратите в социалните мрежи, където млади фенове на алжирския национален отбор размятаха като лозунг «по дяволите Франция», все едно им беше нужно да я унизят на собствената й територия и дори да я колонизират.
И всичко това, разбира се, не са единични произшествия, които не заслужават внимание. Както обикновено, когато мултикултурното общество се разпада, СМИ започна с патос да тръбят за щастливото разнообразие и да подозират в политико-идеологически помисли всички, които изразяват скептицизъм.
Ситуацията придобива гротескни форми. Защо държавата изведнъж стана неспособна да прогони нелегалните имигранти, които открито вървят срещу нея? Как да не видим в това проявление на ужасяващо политическо безсилие?
Нима връщането на хора, които незаконно окупират територията на друга държава, сега се счита за варварство и антирепубликанска политика?
Вероятно най-впечатляващата сцена от последните дни дойде от върха на държавната власт, когато прессекретарят на Елисейския дворец, Сибет Ндиае, говори с жалост за французите, които по-често ядат кебап, а не омари. Тоест, сега кебапът е народна френска храна?
Къде отиде стара Франция? Вариантите са два. Или тази фраза беше умишлено провокативна и говори много за постнационалните идеи на екипа на Еманюел Макрон, който се стреми да навреди на идентичността на французите.
Или прессекретарят на Елисейския дворец смята, че това е общоприето доказателство, което само потвърждава страховете на онези французи, които са обезпокоени, че страната им е станала чужда за самата себе си.
Петя Паликрушева
0 comments:
Публикуване на коментар