България се топи: За 30 години намаляхме с 3 милиона!

Гробищна тишина покрива селото, което бавно се връща към природата. Младенов – енергичен човек с посивяла брада, казва, че тук има около 80 къщи, но повечето са изоставени и обрасли с настъпваща зеленина.

„Чувстваш се самотен – има единствено телевизия и това е всичко. За разнообразие мога да отида до съседното село, където има магазин. Или мога да се скарам със съседа си“, казва Младенов.

Той е на 61 години и е най-младият човек в селото освен кмета. Всички останали са пенсионери.

От време на време някой умира и селото още повече се смалява. Свидетел на бавната смърт на едно българско село е един електрически стълб до главната улица. На него са разлепени некролози, които съобщават кой се е споминал или отбелязват годишнина от нечия кончина.

„Изчезваме. Тук няма хора. Няма“, казва Младенов.

България се топи.

След края на комунизма, срутил се преди 30 години, населението на страната се е свило с една пета – от близо 9 милиона на 7. Приблизително с толкова е намаляло населението на Сирия за последните 10 години. Разликата е, че в Сирия имаше война.

Според доклад на Обединените нации, ако тази тенденция се запази, до средата на века България ще се свие до 5,4 млн. души, тоест с близо 23%. Други проучвания сочат, че е възможно българите да станат 4 млн. Същият доклад обяви България за най-бързо топящата се нация в света. Следват Литва, Латвия, Украйна, Сърбия.

България е една от много държави, повлияна от големи демографски сривове. В Северна Америка, Източна Азия и навсякъде в Европа раждаемостта е в криза. Миналата година в САЩ беше отбелязан антирекорд от 32 години насам, като средната раждаемост падна от 1,76 на 1,72.

В същото време урбанизацията изтласква младите хора от селата към големия град. Селските общности навсякъде по света изчезват.

От всички региони, които страдат най-много от намаляване на населението, Европа е най-зле засегната. Латвия, Молдова, Украйна, Литва, Румъния, Сърбия, Полша и Унгария държат дъното на класацията.

От 1990 г. насам Европа бележи най-големите ръстове по спад на населението в извънвоенно време. Това се дължи както на ниската раждаемост, така и на емиграцията. Според доклад на Обединените нации жените раждат средно по 1,66 деца, доста под 2,1, колкото е необходимо за положителен прираст. В същото време много млади хора напускат, за да търсят реализация в Западна Европа или на други места.

Град Белоградчик в северозападна България, е в регион, който страда от обезлюдяване. Снимка: Джоди Хилтън, „Лос Анджелис таймс“.

…

Тези, които емигрират, са млади и образовани, изтичане на мозъци, което може да попречи на развитието на икономиката.

„Това означава, че ние се лишаваме от работна ръка“, казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика в София. „Може да намериш перфектното място, за да построиш завод, но ще е неимоверно трудно да намериш достатъчно квалифицирани кадри, които да наемеш.“

Дясно-центристкото правителство на Бойко Борисов твърди, че се наблюдава икономически бум, но корупцията е широко разпространена, а образованието и здравеопазването са под стандартите.

Цветелина и Свилен Христови са представители на изтичането на мозъци от България. Миналото лято те напускат страната си заедно с двамата си сина, след като Свилен получава предложение за работа от „Луфтханза“. Везните натежават към Франция заради положението в България и заради мечтата да осигурят по-добро бъдеще за децата си.

„В България няма ценности. Знам, че Европейският съюз се намира в криза, но аз наистина вярвам в европейските ценности“, казва Цветелина. „В България има корупция на всички нива.“

Ако млади професионалисти като семейство Христови, които са участвали в антикорупционни протести и са гласували за реформистки партии, напускат страната, перспективата да се задействат истински промени изглежда все по-далечна.

Освен това хората, които емигрират, се намират в репродуктивна възраст. В резултат на това България, на фона на урбанизацията в световен план, се превръща във все по-застаряваща нация.

Това е сериозно предизвикателство пред финансовата политика. Повече възрастни хора означава повече пари за здравеопазване и пенсии. Но колкото повече намалява работната ръка, толкова по-малко приходи в хазната за тези социални услуги.

Намаляват хората, които произвеждат, намаляват и хората, които да купуват. Тази тенденция няма как да доведе до повишаване на икономическите показатели, убедени са експерти.

…

При падането на комунизма преди 30 години много заводи затвориха, стотици хиляди души емигрираха, а тези, които останаха, започнаха да раждат по-малко деца или изобщо да не раждат.

Днес България е част от Европейски съюз, макар и да е най-бедната държава членка.

…

Според Статистическия институт населението на България е намаляло с 50 000 души през 2018 г., тоест със 137 души на ден, което е подобно на предишните години. Около 1 млн. българи живеят зад граница.

Всичко това означава, че е много трудно да се предвиди бъдещето на България.

„Като цяло съм оптимист за нашето развитие, защото населението е само цифра“, казва Николов. Но той добавя, че за да процъфти страната, трябва да подобри здравната си система и да продължи преминаването към автоматизация, което ще замени загубените работници.

Други обаче смятат, че демографските промени ще поставят големи тежести върху икономиката и социалната политика през следващите десетилетия.

„Няма да е леко пътуване – убеден е Георги Ангелов, старши икономист от Института „Отворено общество“ в София. – Дори и да сме два пъти по-богати от сега, отрицателният прираст ще расте.“

Тази турбуленция вероятно е завихрена от убиването на българското село.

Ивана Александрова е жител на с. Лютиброд, чието население е 290 души и намалява. Снимка: Джоди Хилтън, „Лос Анджелис таймс“.

Докато много млади хора напускат страната, други мигрират към големите градове. По данни на Националния статистически институт в България има над 1200 села с население под 50 души. Въпрос на няколко години е много места да угаснат напълно. Цели региони от страната започват да приличат на призрачните градове около Чернобил – изоставени и замръзнали във времето.

Изоставените са възрастни и немощни; правителството се мъчи да ги осигури.

Регионалните болници се затварят, тъй като местното население е твърде малко, за да ги издържа. Много от старите живеят в относителна изолация, с откъслечни доставки на храна, които ги подкрепят докато си помагат за прехраната с градините си.

Яна Рупева, 43-годишна, се опитва да запълни тези празнини.

Тя ръководи фондацията на проекта „Северозапад“, нестопанска организация, която, наред с други услуги, организира безплатна сърдечно-съдова клиника за пенсионери веднъж месечно в родния си град Лютиброд.

Някога Лютиброд е бил дом на повече от 1300 души. Днес официално 290 души живеят там, въпреки че Рупева казва, че броят им е по-близо до 250 и продължава да намалява.

„Има естествен процес, особено през зимата“, казва тя пред клиниката, която е поставена в мазето на разрушена общинска сграда. „Чуваш как църковната камбана бие начесто.“

В летния ден 21 души са се записали да посетят специалист. Сред тях е Ивана Александрова, 80-годишна, която влиза в клиниката с помощта на два бастуна. Две вечери преди това, казва тя, е загубила усещането в ръцете и краката си. Друг, 68-годишният Стоян Стоянов, се нуждаеше от проверка на пейсмейкъра си.

И двамата получават необходимото лечение и се прибират у дома. Но като цяло Рупева казва, че настроението сред възрастните хора и онези няколко по-млади, които все още са останали по селата, е тих гняв.

„Цялото им настроение е, че са били изоставени от света и никой не се интересува от тях“, казва тя. „Това се отразява във всеки елемент от живота им – от тяхното здраве до начина, по който общуват помежду си.“

Освен клиниката, Рупева е отворила кухня за супа през ноември за най-бедните пенсионери. Напълно подходящо, тя се намира в закритата детска градина в града.