Помните ли ерата на мобифоните – струваха по 1300 марки, тежаха колкото тухла, но бяха мечтата на всяка прохождаща мутра

Адските устройства тежаха колкото тухла-единичка, имаха допълнителна антена, дълга около 20-30 см, която се отваряше при всеки разговор, за да е по-добър обхватът, струваха колкото едногодишната заплата на средностатистическия българин, но бяха българската мечта – на всички прохождащи мутри, на тези, които желаеха да покажат високо социално положение. Собственикът им беше възприеман за много богат човек, пише "Флагман".

Мобифоните бяха символ за богатство. През 90-те години Бургас бе един от първите градове в страната, в които пуснаха „подвижните телефони“. Продаваха се в магазин срещу Стария хлебозавод – на бул.“Христо Ботев“. Обхват имаше само в София, Пловдив, Бургас и Варна.

В зората на мобилните технологии съобщенията не бяха известни като sms, както е днес, а бяха съвсем различна услуга, за която се доплащаше. Наричаше се „мобипейдж“ и заменяше известния до този момент „пейджър“. Мобифонът обединяваше и телефон, и пейджър.

Уникална реклама от 1997 година, публикувана във вестник „Черноморски фар“, връща лентата назад и ни показва две атрактивни за този период оферти -“Бенефон Делта“ за 1299 марки и Нокия 450 за 1599 марки. В цените и на двата телефона е включена инсталационната такса, което се считаше за невероятна екстра през 90-те.