Румен Леонидов: Жалко, Дяконе, оказахме се мърша…

Нито свободата ни е свобода, нито републиката чиста и свята,

остатъците от стопяващата ни се нация тъне в мрак, бездуховност, омраза, егоизъм и наведеност пред силните на деня.

Левски е непознат, старите и по-нови историци премълчават заговора срещу него.

И още 45 години няма да стигнат, за да можем сами

да отърсим от себе си българската си робия –

простотията, безчестието, безбожието, селянията, невежеството, рушветчийството…

Жалко за Светлий, жалко Дяконе, оказахме се мърша…

Но днес ме опари една солена искрица, докато слушах по радиото в колата как пред твоя паметник две момиченца едновременно рецитираха с чиста и свята душа Твоето Ботево вдъхновение.

В него взаимно сте се обезсмъртили, брате Светлий:

ти, преди това, на черното бесило, той, по-късно, с братска рана в гърдите.

Плачи, Българийо, на черното бесило

в София, твоят един син,

виси още по-сам – със страшна сила.

Румен Леонидов