ПИСМО ДО ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, КОЕТО ВЗРИВИ НЕТА

“Цецке, Цецке, не знам, бейби, кво да ти кажа ! Няма да забравя как един ден се бяхме качили с приятели с Драгалевския лифт до спирка “Бай Кръстьо” и седнахме да хапнем. Вие, Цецке, бяхте дошли с антураж от НСО, който да Ви пази от народната любов! Седяхте на съседната маса, да се видите с приятели…Видиш ли, на нашичкия, малкия ни син му се припишка и се насочихме към тоалетния възел на заведението, там обаче срещнахме тялом, а и духом “горилите” на НСО, които бяха решили да не ни допускат нито в едната, нито в другата кабинка на нужника…Защото, Цецке, в една от тях сте били Вие! И ви пазели…така било по протокол…Каква чест – да изчакате шефа на парламента да се изходи необезпокоявана…Малкият се напика, докато Вие излезете…видимо доволна, че сте оставили една нужда зад гърба си…
Вече почти цели 10 години аз нямах нужда от Вас и Вашето присъствие в парламента - и то в почетния стол на негов председател, като кандидат-президент и майка на нацията, както и като министър на правосъдието…Със сигурност много други българи също не са питаели въодушевление от това, че Ви виждат почти ежедневно от малките си екрани…или на живо, в неформална обстановка…Вие може и да сте избягали от бараката, Цецке, но бараката така и няма да избяга от Вас самата…Затова хайде бягайте обратно към бараката, където Ви е мястото…И ако утре се видим пак случайно на “Бай Кръстьо”, ще чакаме рамо до рамо ред за нужника, като обикновени граждани…и ако Вие се стискате, защото имате зор, с удоволствие ще ви прередя, за да се насладя на момента…

И спрете да раждате умотворения, Цецке, че и на мен ми се прихожда до нужника…Съберете се с екс депутати и министри и пийнете по една студена вода, защото времето ви изтече като вода…Както малкият ми син се напишка оная неделя в гащите, чакайки Ви да излезете от нужника, охранявана от НСО…

 Филип Михайлов