Така заварих баща си и майка си, която е придружител на карциномно болния ми баща, в онкоотделението на болницата в Добрич, посреднощ. Изхвърлени от стаята им. Изхвърлени в коридора. Защото, нямало места в болницата.
Предния ден заявих, че искам да платя за да остане и мама с него.

    Аз, който цял живот работих за този град. Цялото ми семейство. Дъщеря ми. Зет ми и той.
    Изхвърлени като кучета в коридора – мама и тати.
    Предния ден се опитвах и да му осигуря кръв, чрез мои приятели.
    Колеги… ? Д-р Байчев…? Приятелю… Какво става?
    Исках само да лекувам баща си.
    Дори и това ли не заслужих за толкова години?
    Д-р Хасан Ефраимов

    НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ДА ВИДИТЕ


    0 comments:

    Публикуване на коментар

    ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

    ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

    АРХИВ 1

    АРХИВ 2