Солаковият хан където са живяли Ботев и Левски се руши

“Солаковия хан в Букурещ. Тук, в този хан се е намирала онази мелница, в която са живели през 1869г Ботев и Левски, когато Ботев пише, че приятелят му Левски има чуден характер и все е весел, все пее, въпреки студа, глада и мзиерията. Тук , в този хан е била и печатницата на Любен Каравелов, който е издавал вестницте Свобода и Независимост. Жалко е да се види как сградата е оставена да се руши от наследниците на Солаков, от румънската и българската държава” – пише във Faceboook Даниела Горчева, журналист и издател на списание “Диалог” в Холандия.

“Става дума за частен имот, но България би могла да подкрепи реставрацията, защото сградата е свързана с българската история, а и Румъния би могла да подкрепи възстановяването, тъй като става дума за архитектурен паметник. Не знам и дали българските правителства просто не правят нищо от незнание и невежество, освен и от обичайното безхаберие” – допълва Горчева.

“Беше много, много тъжен този ден в Букурещ, валеше като из ведро, а добрият професор Лука Велчов ни водеше с Александру и 15-годишния му син Антим (приятели румънци) по българските следи. И целият порой от небето и течащите в краката ни вади като реки символично се сля с пороя от престъпно безхаберие на Живков и Чаушеску и цялата пасмина по комунистическо време, порой, отнесъл българското училище, българския театър с въртяща се сцена и два киносалона (днес на това място има бензиностанция), къщите, в които са живели Каравелов, Раковски, Ботев и където са се помещавали редакциите на българските вестници…

Да, в случая румънците не са виновни.Обясниха ми, че според закона в Румъния, фасадата трябва да бъде възстановена, а наследниците не искат, защото ще им струва около 3 милиона евро. И са оставили сградата да падне, за да може после да продадат мястото или да построят на нейно място я хотел, я нещо друго” – обяснява Даниела.

Грижата за българските културно-исторически паметници се финансира от бюджета с правителствени програми за българите, живеещи извън Република България, както е записано в съответния Закон. Член 24 от Закон за българите, живеещи извън Република България постановява, че правителствените програми се разработват от съответните министерства, съгласуват се с Националния съвет (на българите в чужбина) и се одобряват от Министерския съвет. Тези програми са със срок от една до пет години и имат за цел “създаване на благоприятни условия за българите, живеещи извън Република България, в сферата на науката, културата, образованието и здравеопазването”. Програмата може да обхваща и мероприятия, свързани с “опазването на обекти в чужбина, съставляващи част от българското културно-историческо наследство”.

Национален съвет за българите в чужбина обаче няма. За кратко имаше ресорен министър – Божидар Димитров, в крайна сметка изгонен заради агентурната си принадлежност към пасмината по комунистическо време (без никакви кавички и условности). Сега не е ясно кое министерство трябва да полага грижи за културно-историческото наследство в чужбина – културното или финансовото? Ясно е обаче, че има реален риск тази реликва, която е само на 70 км от Русе да изчезне преди институциите да се разберат помежду си дали и как могат да я спасят.

Но дори да се разберат, то в тази криза за кое по-напред? За Ботев ли, за Левски ли, за Каравелов ли… или за чудодейните свети мощи на ченгето Божидар Димитров.

bivol.bg