Как слатинските овчари окъпаха в кръв Борисовата градина

Хиляда златни лева била глобата за стадо, хванато в парка

 Само историците знаят, че през 1894 г. в Борисовата градина, позната на повечето като „Парка на свободата”, пристигнал ескадрон на Първи конен полк, за да спаси новата столична атракция от набезите на слатинските овчари, които искат това място за пасище. И още: че на 26 февруари 1903 г. в такова едно “сражение” са убити двама селяни, има и трима ранени.

В крайна сметка паркът оцелява, за наша радост днес.

Новата столица на България отначало има само една градина, наречена “Александър ІІ”. Тя е там, където днес се намират Градската художествена галерия в София (някога – Казиното) и споменът за съборения музей на Георги Димитров.

 Да, когато София е обявена за столица – на 3 април 1879 г., тя може да се похвали само с това зелено пространство в своя център, направено по инициатива на губернатора П. В. Алабин и градския архитект Антон Колар.

 Още в първите месеци на Освобождението там се прави ниска дървена ограда, засаждат се цветя и храсти, проправят се алеи, изгражда се “кафене-кьошк” за музиканти. Преди това тук се шири турски сарай, който се подпалва и изгаря преди Освобождението. По-късно там слагат един стар топ, който гърми точно в 12 часа, за да знаят гражданите, че е вече пладне и да си хапнат и полегнат

 По това време и дълго след това градът има съвсем ориенталски облик и даже файтоните са повече за “фасон”, отколкото от нужда, защото градът почва с Шарения мост (“Лъвов мост”) и свършва с Корубаглар, т.е. Лозенец.

На мястото на сегашния “Парк на свободата” се ширят ливади и дива растителност, търчат кози и пасат овце на жителите от Шоплука. През 1882 г. кмет на София е Иван Хаджиенов. Той има амбицията да направи София като другите европейски столици - гиздава. Именно той повиква от Букурещ известния швейцарски лесовъд Даниел Неф. Всъщност идеята на кмета е отначало да бъде създаден голям разсадник (пепиниера), за да се достави посадъчен материал за нуждите на двореца с неговите градини, а и на града - цветя, храсти и дръвчета.

 Срещу българско злато от Румъния са внесени единадесет хиляди видове фиданки Част от тях са засадени в Градската градина, други – в градината при Докторския паметник, трети – в Пепиниерата. Още същата година работливият швейцарец построява разсадника в долния край, до самата река, после – къща за себе си. Две години по-късно в парк “Княз Борис Търновски” шумят с млади клонки първите дръвчета – акациеви, направени са лехи с цветя, всичко е заградено с жив плет от дъб и глог. Градината си има вече и езеро! Черници, платани, брястове са следващите по вид дръвчета. Предлагат се и за продан на гражданите.

 Наред с акациите се “произвеждат” айлантус, каталпа, японска софора.

През 1886 г. градината има площ от 30 хектара с четири основни алеи в границите на Цариградско шосе, Перловската река, старите турски гробища и жилището на Неф. До края на същата година градината достига Детското игрище (там, където днес е Паметникът на свободата). Освен по протежение на Цариградското шосе паркът се разширява и в югозападна посока до мястото на старото игрище на „Левски", засажда се гората над него и се създава голямото езеро (1889).

 Ама шопът няма да е шоп, ако така лесно се откаже от отнетото землище. Село Слатина се чувства ограбено и ощетено. Овчарите бойкотират новотията по своя си начин – просто пускат стадата си между младите дръвчета. Стотици фиданки загиват, изкършени и изскубнати. Стамболов пуска в печата наредба: Който счупи дръвче, да му се счупят ръцете

И още: “Който пуща стада в пепиниерата, да се глобява хиляда лева злато, като се конфискуват заловените в парка овце...” Вярно е, че заплахата се оказва символична, никой не е глобен, ама и къде пари у бедните слатински люде... Те продължават своя мълчалив “овчи” протест.

Геле Марков, един от организаторите на “бунта” срещу градината, се изправя един ден в кръчмата на селото с думите: Мене гору ми не требе! Мене трева ми требе. Че утрепаме финансовио Стефан Стамболов, вече разярен, дава право на горските пазачи да стрелят в нарушителите. Но градината е съсипана. Общината отделя още 250 хиляди златни лева за нови фиданки.

Когато Стефан Стамболов пада от власт през 1894 г., слатинчани си отдъхват и масово се юрват, вече въоръжени, в пепиниерата с домашните си животни. Налага се министър Рачо Петров да прати ескадрон, за да се спаси зеленото богатство. На 26 януари 1903 г. в този сблъсък са убити Яни Стойнев и Танчо Конев, има и трима ранени. Това като че ли най-после има резултат.

 През 1888 г. по препоръка на княз Фердинанд повечето от акациевите дървета се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза и др. В следващите 3-4 г. масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към 1890 г. от Рила планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове - черен бор и смърч. През 1906 г. за управител на градските градини и паркове в София е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Той засажда в долната част на градината липовата и кестеновата алеи, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи - от Детското игрище до Рибното езеро. Фрай бил изключителен любител на цветята - създал Розариума, както и многобройни съвременни цветарници и парници.

През времето на Фрай градината получава и ново териториално разширение на юг от дъбовата гора до бул. „Княз Симеон Търновски" (сега бул. "Др. Цанков"). На различни места в градината се засаждат много борове и смърчови култури.

 През 1940 г. се изгражда “Японският кът" над Рибното езеро към Цариградското шосе. Растенията (вишни) са изпратени чрез японския пълномощен министър в знак на приятелски чувства. При последната реконструкция на Борисовата градина е назначен българският специалист градинар Георги Духтев. Благодарение на него през пролетта на 1934 г. старият розариум се разширява и достига площ от 0,7 хектара, той засажда около 1400 нови облагородени сортове рози.

Към 1942 г. Борисовата градина заема площ от 90,5 хектара. От тях 17,35 хектара са застроени територии и се заемат от Лятната къпалня, Университетската астрономическа обсерватория, Училището на открито, Голямото езеро, игрищата „Юнак", „Левски", Тенис клуба, Колодрума и др.

 За кореняците столичани Борисовата градина не е просто парк или територия за митинги и неделно шляене на чист въздух. Това е мястото, където под старите кестени или дъбове все още може да се чуе любовният шепот между Иван Вазов и Евгения Марс, между Мара Белчева и Пенчо Славейков, между Лора Каравелова и Яворов. Един зелен исторически паметник.

 Петя АЛЕКСАНДРОВА